Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10 18:36 - "Мечокът и славеят"- една руска снежна приказка
Автор: mimaniword Категория: Хоби   
Прочетен: 1095 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Автор: Катрин Арден

Заглавие: "Мечокът и славеят"

Жанр: Съвременна детска проза, фентъзи, басни

Оценка: 5/5

Описание на книгата:

В прегръдките на руската пустош зимата трае цяла вечност, а снежните преспи са по-високи от къщите. Но на Василиса  това не ѝ пречи. Тя прекарва вечерите сгушена около топлината на огъня, обградена от обичните си близки, докато слуша приказките на бавачката си. Любимата ѝ приказка е за Мраз – синеокия зимен демон, който се появява в ледените зимни вечери, за да отведе непредпазливите души. Бавачката разказва, че мъдрите хора се боят от него и че почитането на духовете предпазва дома им от зло.

След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.

И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.

Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?


Моето впечатление:


Ако трябва да се изкажа в едно изречение, то то е следното: Четивото е страхотна и си заслужава. Книгата се чете леко и на един дъх. Няма някави недомлъвки (както аз им казвам 😅) и се разказва от гледната точка на автора. Героите се развиват и си имат отредени глави само за тях, което вкоро не съм срещала в други книги. Чрез четенето на всяка следваща страница виждаш как стават зрели хора и как се променят. Заедно с тях се радваш и плачеш. Също така силно впечатление ми направи това, че има и руски народни приказки, които са вкарани в самата книга. Имаш си злодей, лошо момче и борбена девойка. Всичко събрано на едно място. О! И да не забравя в края на книгата имаш речник, който ти помага да разбереш кое какво значи. И накрая, но не на последно място- книгата си заслужава парите. Кориците са дебели, което им позволява трудно намачкване, матови са, а визията е страхотна. Както ще видите на снимката по долу, златните нишки все едно са гравирани, което допринася за лукса. Затова не я пренебрегвайте, защото ще съжалявате. 

Единствения минус, който мога да кажа е само това, че книгата се води "съвременна детска проза". Има повече кръв и убийства, което за мен я слага в графа "детско юношеска книга", ако ли не и в категория "16+".


Любими цитати :


" - Разкажи ни приказката за Мраз, Дуняшка. Разкажи ни за мразовития демон, царя на зимата Карачун. Тази нощ той броди надлъж и шир, разгневен от топящия се сняг. 
Дуня се поколеба. По-големите деца се спогледаха. На руски наричаха Мраз Морозко - демона на зимата. Но някога, отдавна, хората го наричали Карачун, бога на смъртта. Под това име го познавали като царя на черната среда на зимата, който идва за колите деца и ги замразява през нощта. Тази дума беше зловеща и носеше нещастие да се изрича, докато демонът все още държи земята в хватката си. Марина стискаше сина си много здраво. Альоша се въртеше и дърпаше плитката на майка си.
- Много добре - отвърна Дуня след момент колебание. - Ще ви разкажа приказката за Морозко, за неговата добрина и жестокост." 


„Влязоха в града насред краткия огнен залез, който очертаваше силуетите на църковните камбанарии и кулите на двореца на фона на виолетовото небе.”

"- Брат ти ли? - прошепна Константин. - Но ти... - в този момент свещта угасна и остана само дишащият мрак. - Кой си ти?   Настъпи дълга, протяжна пауза и после гласът се засмя. Константин не беше сигурен, че го чу, може би само го беше видял в потрепването на сенките по стената.  - Онзи, който докарва бурите - прошепна гласът с известно задоволство. - Защото веднъж така ме призова. Но някога отдавна хората ме наричаха Мечока - Медвед. - Ти си дявол!- прошепна Константин и сключи ръце. "

image

💬💬💬
Здравейте, това е второто ми ревю на книга💓, което се надявам да Ви хареса. Честно казано, когато я взех не очаквах да е толкова интересна, но уви, отново не бях права. Нядавам се да съм Ви мотивирала и да съм Ви дала причина да я прочетете. Книгата е едно книжно бижу. И ако желаете да научите кои книги чета в момента може да ме последвате в instagram: @mimaniword 


Тагове:   книга,   книги,   книжен свят,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimaniword
Категория: Хоби
Прочетен: 1851
Постинги: 3
Коментари: 0
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Ноември, 2022  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930